В продължение на два века - от основаването на българската държава през 681 г. до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, Плиска е била защитена с мощни крепостни стени. Три отбранителни пръстена е трябвало да защитават града от евентуалните му нападатели. Най-външният се е състоял от дълбоки ровове, вторият от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина и третият от стени, изградени от глинени тухли.

Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров.

Освен първа столица на Българската държава, Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.